«Гумено мече - _In Stores November 13th!_.flv»

Не можеш ли да заспиш, мое малко мече?

Татко Мечо цял ден се разхожда из гората със своето малко мече. Играха на топчета с окапали орехи, събираха диви ябълки и круши. Най-сетне уморени и доволни се прибраха у дома. Мама Меца ги посрещна, нагости ги и се приготвиха за сън. Малкото мече се зави през глава под шумолящо юрганче от листа и стисна очи. Беше много изморено, но не можеше да заспи. Въртя се, въртя се, накрая скочи и се втурна при родителите си.
- Какво има, малкото ми? Защо не спиш? – попита мама Меца.
- Тъмното дойде! Иска да ме излапа! – проплака меченцето.
- Тъмното ли? Че то няма уста! – засмя се мама Меца.
- Има, има! Ти не знаеш! Има ей такава голяма уста и ей такива големи черни лапи! – страхливо клепаше мечето и не искаше да се върне в завивките.
- Я да видим какво може да се направи! – поклати глава мама Меца и взе един фенер. – Ела да те заведа в леглото, светлинката ще прогони тъмното.
Мечето отново се мушна под юрганчето си. Фенерът мъждукаше до него, но вместо да се успокои, то се уплаши още повече. Страховити сенки затанцуваха наоколо, кривяха се, искаха да го сграбчат!
- Мамо, помощ! Мамо!
- Почакай, аз ще отида – разбуди се татко Мечо, потърка очи и стана.
Отиде при мечето, полегна до него, прегърна го и духна фенера. Обгърна ги черен мрак.
- Успокой се, малкото ми! Няма нищо страшно, аз съм до теб. Искаш ли заедно да погледаме тъмното? – предложи големият мечок.
Мечето плахо подаде муцунка изпод завивката. Взря се в тъмнината, гледа, гледа и изведнъж видя, че тъмното не е толкова тъмно. Звезди блещукаха в небето, луната пръскаше мека светлина... Около тях все по-ясно личаха очертанията на познатите предмети – малкото пънче-столче, килимчето от червени листа, сметалото от шишарки... Мечето притвори очи и започна да се унася в сън. Татко Мечо го зави и прошепна:
- Приятни сънища, мое малко меченце! Ако пак ти стане страшно, просто погледай тъмното. Щом разбере, че някой смело гледа право в него, то престава да бъде толкова тъмно.

Ежко Бежко и Баба Меца

Ежко Бежко и Баба Меца намерили гърне с мед.
-Ежко, по равно ще го делим! - рече Баба Меца.
-По равно, Мецо.
Баба Меца клекнала до меда и рекла:
-Аз ще вардя гърнето, а ти, Ежко, тичай да повикаш моите мечета да похапнат и те от медеца. Ти после ще вардиш тука, пък аз ще повикам твоите ежлета.
Тръгнал Ежко Бежко и по пътя все си мислил: “Още медът неделен, а Баба Меца остана сама при гърнето. Хубаво ще си хапне. После тя, като иде да вика моите ежлета, аз няма да бъда сам. Ще ме гледат малките мечета. Не ще мога да си хапна.”
Ежко Бежко дошъл при мечата дупка. Извикал:
-Ей, мечета! Колко сте?
-Две.
-Никое от вас мед няма да яде!
Върнал се Ежко Бежко при Баба Меца. Рекъл и:
-Не искат да дойдат твоите мечета. Не им се яде мед. Иди сега повикай моите ежлета, та да видиш как ще лапат сладко, сладко! Тръгнала Баба Меца и по пътя си мисли: “Още медът неделен, Ежко остана самичък с гърнето. Ще яде от меда. Па и ежлетата ще дойдат. Няма да ги повикам!”
Дошла Баба Меца до Ежковата къщурка. Извикала:
-Ей, ежлета! Колко сте?
-Две.
-Никое от вас мед няма да яде!
Върнала се Баба Меца при Ежка. Рекла му:
-И твоите ежлета не искат да дойдат. Не им се яде мед.
-Лъжеш, Мецо!
-И ти лъжеш, Ежко!
-Да отидем да питаме ежлетата!
-Не, най-напред да питаме мечетата!
Тръгнали. Вървели, що вървели – Ежко си рекъл на ум: “Аз излъгах. Ще ме хване Баба Меца.” И Баба Меца си помислила: “Аз не казах истината. Ще узнае Ежко Бежко.”
-Я да се върнем, Бабо Мецо, да си разделим меда! Какво сме тръгнали с дечурлига да се разправяме!
-Да се върнем, Ежко.
През туй време Кума Лиса подушила меда. Довела си лисичетата и излапали всичкия мед, па се скрили в храсталака.
Върнали се Ежко Бежко и Баба Меца. Гледат – медът изяден.
-Отиде ни медецът! - рекла Меца. - Добре, че си близнах, когато бях самичка.
-Сладък медец беше! - въздъхнал Ежко. - И аз го опитах, когато те нямаше.
-Значи и двамата сме лъгали, Ежко!
-Ние се лъгахме, Бабо Мецо, а друг облиза медеца!

Трите мечки

Сред една гора имало къщичка. В тази къщичка живеели три мечки – бащ мечок, майка мечка и дете меченце.
Един ден бащата мечок казал на майката мечка:
-Майко мечко, хайде да отидем на разходка.
-Добре – казала майката мечка, - ще приготвя набързо обеда и ще тръгнем.
Сготвила чорбица, сипала я в три паници. Сложила масата. Облякла си новата рокля, пременила и меченцето с нови панталони. Заключила вратата и тръгнали. Вървели, вървели и седнали да си починат.
През това време едно малко момиченце отишло да си играе в гората, без да се обади на майка си.
-А кой ли живее в тази къщичка? - казало зачудено момиченцето и се затичало към отворения прозорец на мечата къщичка.
Гледа вътре маса с три стола – голям, малък и най-малък. На масата имало една голяма лъжица и една голяма паница, пълна с чорбица, а до нея – по-малка лъжица и малка паница с чорбица, а до нея – една съвсем малка лъжичка и една съвсем малка паничка с чорбичка.
-Ех, както съм изгладняла, ще вляза да се нахраня! - казало си момиченцето и без да мисли много, скочило през прозореца и седнало на най-големия стол. Взело най-голямата лъжица и сръбнало чорбица от най-голямата паница.
-Олеле, олеле, изгорих се – извикало момиченцето и скокнало от стола. Седнало на по-малкия стол, взело по-малката лъжица и гребнало чорбица от по-малката паница.
-Олеле, и тази е гореща! - извикало момиченцето и седнало тогава на най-малкия стол, взело най-малката лъжичка и си гребнало от най-малката паничка.
-Ох, че сладка чорбица! - казало то и бързо, бързо изяло всичката чорбица на мечето.
После малкото момиченце погледнало в другата стая и видяло три кревата – един голям, друг по-малък и трети най-малък. Влязло вътре, легнало на най-големия.
-Олеле, тук ще потъна! - извикало момиченцето, скокнало и отишло на по-малкия креват.
-Охо-о, и тук не е за мен! - Скокнало момиченцето и легнало на най-малкото креватче, завило се с най-малката завивка и заспало.
По едно време – вратата се отключила и мечото семейство се върнало.
-Кой е сядал на моя стол? - извикал бащата мечок.
-Кой е сядал на моя стол? - извикала и майката мечка.
-А-а-а, кой е сядал на стола ми, кой е изял чорбицата ми? - викнало се разплакало малкото меченце.
-Чакайте, сега ще намеря пакостника – викнал бащата мечок и почнал да обикаля къщата. Влязал в спалнята и викнал:
-Кой е лягал на моето легло?
Подир него влязла и майката мечка и извикала:
-Кой е лягал на моето легло?
Влязло и детето мече – викнало и заплакало:
-Мамо, кой се е скрил в леглото ми?
-Чакай да взема бастуна! - викнал бащата мечок, а момиченцето отворило очи, скочило от леглото и избягало. Като стигнало в къщи, разказало на майка си, поискало и прошка и никога вече не излизало без позволение.
А когато пък мечото семейство отивало друг път на разходка, майката мечка затваряла добре прозореца и никога никой не се вмъквал в къщата им.

Приказка за принцесата-мече(Любимата приказка на Мечо)

Приказка за принцесата-мече(Любимата приказка на Мечо)

Имало едно време една принцеса. Тя живеела в една висока кула и никой не можел да стигне до нея. Принцесата се страхувала да скочи, защото кулата била прекалено висока. Тя била заключена там от един лош магьосник, който се опитвал да спечели любовта й. След като омагьосвал принцесата с различни заклинания, но нито едно не помогнало тя да се влюби в него, той я затворил и я наказал единственото нещо, което вижда, да са звездите. Девойката тъжала, сърцето и било празно..

Един ден тя погледнала към една звезда и за миг й се сторило, че там вижда някого, но колкото и да гледала след това - нямало никой. Тя чакала с нетърпение нощта и звездите да изгреят отново, за да излезе на терасата и да гледа пак към същата звезда... и ето, тя стояла там и от звездата я гледал този път не никой, а един мечок! Той имал най-добрите и тъжни очи на света. Нещо трепнало в сърцето на принцесата, тя махнала с ръка, видяла че мечока и се усмихва и отвърнала с усмивка:
- Искаш ли да бъдем приятели, мечо? - го попитала тя. Мечокът се замислил и отговорил:
- Да.

Навън вече ставало светло и звездите се скрили. За първи път принцесата заспала щастлива - тя имала приятел и вече не била сама. Денят минавал бавно, а когато идвала нощта мечокът винаги чакал принцесата и тя винаги чакала него. Гледали се, говорили си за най-различни неща, но били токова далече един от друг... Когато настъпвал денят тя усещала болка, защото знаела, че го обича с цялото си сърце и душа, за първи път тя обичала някой толкова много и толкова истински... Една нощ принцесата казала:
- Мечо, ако скоча ще ме хванеш ли?
И той й отговорил:
- Да,никога не бих те оставил да се нараниш, защото моят живот е и твой... Но как можело човек и мечок да бъдат заедно?! За принцесата това нямало значение, тя искала да бъде част от него и един ден се решила. Тя викнала магьосника и го помолила да я превърне в мечка - само така щяла да стане негова завинаги. Той веднага се съгласил изрекъл вълшебните думи и тя на мига станала бяло красиво мече. Нощта настъпила, а мечокът слязъл от звездата и застанал под кулата да чака своята любима. Принцесата-мече затворила очи и скочила, а когато ги отворила, тя вече усещала топлата кожа на нейния мечок. Той толкова здраво я стискал и тя разбрала какво е истинската любов. Мечокът я качил на гърба си и двамата се скрили в нощта.

Хората разказват, че понякога виждат мечок с меченце на гърба, но никой не знае какво се е случило с тях...