Трите мечки

Сред една гора имало къщичка. В тази къщичка живеели три мечки – бащ мечок, майка мечка и дете меченце.
Един ден бащата мечок казал на майката мечка:
-Майко мечко, хайде да отидем на разходка.
-Добре – казала майката мечка, - ще приготвя набързо обеда и ще тръгнем.
Сготвила чорбица, сипала я в три паници. Сложила масата. Облякла си новата рокля, пременила и меченцето с нови панталони. Заключила вратата и тръгнали. Вървели, вървели и седнали да си починат.
През това време едно малко момиченце отишло да си играе в гората, без да се обади на майка си.
-А кой ли живее в тази къщичка? - казало зачудено момиченцето и се затичало към отворения прозорец на мечата къщичка.
Гледа вътре маса с три стола – голям, малък и най-малък. На масата имало една голяма лъжица и една голяма паница, пълна с чорбица, а до нея – по-малка лъжица и малка паница с чорбица, а до нея – една съвсем малка лъжичка и една съвсем малка паничка с чорбичка.
-Ех, както съм изгладняла, ще вляза да се нахраня! - казало си момиченцето и без да мисли много, скочило през прозореца и седнало на най-големия стол. Взело най-голямата лъжица и сръбнало чорбица от най-голямата паница.
-Олеле, олеле, изгорих се – извикало момиченцето и скокнало от стола. Седнало на по-малкия стол, взело по-малката лъжица и гребнало чорбица от по-малката паница.
-Олеле, и тази е гореща! - извикало момиченцето и седнало тогава на най-малкия стол, взело най-малката лъжичка и си гребнало от най-малката паничка.
-Ох, че сладка чорбица! - казало то и бързо, бързо изяло всичката чорбица на мечето.
После малкото момиченце погледнало в другата стая и видяло три кревата – един голям, друг по-малък и трети най-малък. Влязло вътре, легнало на най-големия.
-Олеле, тук ще потъна! - извикало момиченцето, скокнало и отишло на по-малкия креват.
-Охо-о, и тук не е за мен! - Скокнало момиченцето и легнало на най-малкото креватче, завило се с най-малката завивка и заспало.
По едно време – вратата се отключила и мечото семейство се върнало.
-Кой е сядал на моя стол? - извикал бащата мечок.
-Кой е сядал на моя стол? - извикала и майката мечка.
-А-а-а, кой е сядал на стола ми, кой е изял чорбицата ми? - викнало се разплакало малкото меченце.
-Чакайте, сега ще намеря пакостника – викнал бащата мечок и почнал да обикаля къщата. Влязал в спалнята и викнал:
-Кой е лягал на моето легло?
Подир него влязла и майката мечка и извикала:
-Кой е лягал на моето легло?
Влязло и детето мече – викнало и заплакало:
-Мамо, кой се е скрил в леглото ми?
-Чакай да взема бастуна! - викнал бащата мечок, а момиченцето отворило очи, скочило от леглото и избягало. Като стигнало в къщи, разказало на майка си, поискало и прошка и никога вече не излизало без позволение.
А когато пък мечото семейство отивало друг път на разходка, майката мечка затваряла добре прозореца и никога никой не се вмъквал в къщата им.