Татко Мечо цял ден се разхожда из гората със своето малко мече. Играха на топчета с окапали орехи, събираха диви ябълки и круши. Най-сетне уморени и доволни се прибраха у дома. Мама Меца ги посрещна, нагости ги и се приготвиха за сън. Малкото мече се зави през глава под шумолящо юрганче от листа и стисна очи. Беше много изморено, но не можеше да заспи. Въртя се, въртя се, накрая скочи и се втурна при родителите си.
- Какво има, малкото ми? Защо не спиш? – попита мама Меца.
- Тъмното дойде! Иска да ме излапа! – проплака меченцето.
- Тъмното ли? Че то няма уста! – засмя се мама Меца.
- Има, има! Ти не знаеш! Има ей такава голяма уста и ей такива големи черни лапи! – страхливо клепаше мечето и не искаше да се върне в завивките.
- Я да видим какво може да се направи! – поклати глава мама Меца и взе един фенер. – Ела да те заведа в леглото, светлинката ще прогони тъмното.
Мечето отново се мушна под юрганчето си. Фенерът мъждукаше до него, но вместо да се успокои, то се уплаши още повече. Страховити сенки затанцуваха наоколо, кривяха се, искаха да го сграбчат!
- Мамо, помощ! Мамо!
- Почакай, аз ще отида – разбуди се татко Мечо, потърка очи и стана.
Отиде при мечето, полегна до него, прегърна го и духна фенера. Обгърна ги черен мрак.
- Успокой се, малкото ми! Няма нищо страшно, аз съм до теб. Искаш ли заедно да погледаме тъмното? – предложи големият мечок.
Мечето плахо подаде муцунка изпод завивката. Взря се в тъмнината, гледа, гледа и изведнъж видя, че тъмното не е толкова тъмно. Звезди блещукаха в небето, луната пръскаше мека светлина... Около тях все по-ясно личаха очертанията на познатите предмети – малкото пънче-столче, килимчето от червени листа, сметалото от шишарки... Мечето притвори очи и започна да се унася в сън. Татко Мечо го зави и прошепна:
- Приятни сънища, мое малко меченце! Ако пак ти стане страшно, просто погледай тъмното. Щом разбере, че някой смело гледа право в него, то престава да бъде толкова тъмно.
Много хубави приказки
ОтговорИзтриване